Все по-често ни се случва да четем за свободните радикали и как някои продукти и храни се “борят” с тях. Но всъщност знаем ли наистина какво представляват те, къде се намират или как действат на тялото ни? Защо е необходимо да водим битка с тях и колко са опасни и вредни за организма ни?
Защо е важно да знаем какво представляват? Веднага ви давам отговор– защото ако не познаваме проблема, как ще намерим най-правилното решение за него? Разликата във важността на проблемите се простира в голям диапазон и понякога не е необходимо да се задълбочаваме в тях, но тук става дума за нашето здраве, рисковете за него и как се преборим със заплахите по естествен начин.
Ето защо днес посветихме специално място за да ви разкажем за свободните радикали и важността на антиоксидантите.
СВОБОДНИ РАДИКАЛИ. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ?
Свободните радикали са атоми, групи от атоми или молекули, които съдържат най-малко един свободен електрон във външните си орбити. Електроните са отрицателно заредени частици, които обикновено се срещат по двойки, образувайки химически стабилни връзки. Ако електронът е свободен, друг атом или молекула може лесно да се свърже с него и да предизвика определена химична реакция.
Поради химическата си нестабилност, всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Атакува най-близката молекула и й отнема електрон, като на свой ред самата тя става свободен радикал. Веднъж, след като процесът е започнал, той може да ескалира в трудна за овладяване каскада и да предизвика драматични промени в организма, последвани от многобройни увреждания. Свободните радикали присъстват нормално в организма и всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията които оставят след себе си, са необратми. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала.
УВРЕЖДАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
Освобождаването на големи количества свободни радикали в организма се свързва с редица патологични изменения, дегенеративни заболявания на нервната система като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, периферни невродегенеративни заболявания, в сърдечносъдовата патология и атеросклерозата, в ендокринни заболявания като диабета, при който също има особен атерогенен риск, при злокачествените заболявания, смутена имунна защита и много други. Недостигът на естествени антиоксиданти нараства с напредването на възрастта и с развитието на хронични патологични процеси.
Свободните радикали могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК. Те разкъсват молекули, могат да „отчупят” от молекулата „парченца”, да погубят информацията в различни части на клетката, имат роля при редица мутации и нарушават функциите на митохондриите (енергийните органели на всяка клетка). Тези процеси крият голяма опасност, защото:
- Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
- Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
- Процесът на окисление в роговицата на окото води до катаракта.
- Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
- Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.
В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обосновава тезата, че свободните радикали са важна, ако не и основна причина за стареенето на клетъчно равнище.
ФАКТОРИ, ВОДЕЩИ ДО ГЕНЕРИРАНЕ НА СВОБОДНИ РАДИКАЛИ
Много и различни са факторите, които могат да доведат до излишък на свободни радикали. Излагане на радиация – слънчева или рентгенова, тютюнов дим, автомобилни газове и не на последно място храненето. Богатата на мазнини диета може да засили активността на свободните радикали, защото окислението на мазнините е много по-лесно, отколкото на въглехидратите и белтъците. Присъствието на опасно висок брой свободни радикали променя начина, по който клетките кодират генетичния материал. Образуването на мутирали белтъци уврежда имунната система и води до развитието на левкемия и други видове онкологични заболявания. С времето тялото започва да произвежда все повече свободни радикали, който факт е и в основата на една от теориите за стареенето като процес на молекулно ниво.
В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обосновава тезата, че свободните радикали са важна, ако не и основна причина за стареенето на клетъчно равнище.
Възниква и друг резонен въпрос: щом свободните радикали са толкова опасни, защо тялото ги произвежда? Те нормално се вписват в общия метаболитен баланс на клетките. В някои случаи дори изпълняват важна роля. Например, белите кръвни клетки ги използват, за да свържат и ликвидират с болестотворни бактерии и вируси, попаднали в тялото.
Освен това организмът притежава способността да се защити от свободните радикали с помощта на ензими, които обезвреждат и неутрализират свободните радикали. По същество тези ензими представляват различните антиокислители, които се присъединяват към високореактивните агенти и ги обезвреждат, преди да нападнат свободната молекула. „Стратегията на действие” на антиоксидантите е ролята им на мишена вместо такава да стават собствени клетъчни структури.
Кислородът, който е необходим за извършване на всички биохимични реакции и без който не можем да съществуваме, е силен окислител, химичните реакции с неговото участие са източник на енергия за всички биологични процеси в организма. Страничен ефект на тези реакции са оксидантите – свободните радикали, на които не достига един електрон. По химичните закони те се опитват да си набавят електрон, откъдето могат: ДНК, мазнини, белтъчини, ферменти, които, загубили своя електрон, също влизат във вредни за здравето химични връзки. Така постепенно клетката губи жизнените си функции и започва да се руши. За да не се случи това, свободните радикали трябва навреме да се открият и обезвредят. Именно за това служат антиоксидантите.
АНТИОКСИДАНТИТЕ. КАКВО Е ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ?
Антиоксидантите се явяват вещества, които притежават способността да неутрализират действието на свободните радикали и вредният ефект от окислителните реакции вътре в клетките.Антиоксидантите са витамини или други субстанции, които могат да доставят липсващия електрон на нестабилните молекули, за да предотвратят уврежданията, които Свободните радикали нанасят на организма. Глутатионът в нашия организъм има много важна роля при регулирани на този процес, тъй като, след като те са отдали един от електроните си на Свободния радикал, Глутатионът им предоставя на негово място един водороден електрон (така той ги поддържа стабилни).
Главните антиоксиданти от хранителен произход са витамините А, С, Е и бета-каротинът, плюс минералите селен, цинк, мед и манган. Те противодействат на вредните свободни радикали самостоятелно или в състава на ензими-антиоксиданти. Действието може да е съвместно и взаимосвързано – например витамин Е, който е неутрализирал свободен радикал, се възстановява чрез химична реакция с витамин С.
Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма. Това означава, че трябва да приемаме с храната си необходимите количества витамин С, Е и бета-каротин, както и микроелементите селен, цинк, мед и манган.
Изборът на подходящ хранителен режим, богат на пресни плодове и зеленчуци, предоставя оптималната комбинация от витамини, минерали, фибри, полифеноли, изотиоцианати, флавоноиди, каротеноиди, тиоли и фибри.
Флавоноидите са широка група от химични вещества, изолирани от горските плодове, ябълките, гроздето и виното, цитрусовите плодове, ядките, канелата, какаото, зеленото кафе. Те неутрализират свободните радикали, повишават собствените антиоксидантни механизми и е описано благоприятно въздействие по отношение на сърдечната и мозъчната функция, както и локалната защита на отделителния тракт. Подобна е ролята и на качествата на изотиоцианатите, съдържащи се в карфиола, брюкселското зеле, бялото зеле, броколите и др., както и тази на тиолите в чесъна, лука, арпаджика и праза. Фибрите в пълнозърнестите продукти са с мощен антиатерогенен и антиканцерогенен ефект. От витамините антиоксидантна роля имат водноразтворимите – А и С, както и мастноразтворимия витамин Е. Такъв е приписван и на микроелемента селен. Него можем да си набавяме чрез чайовете за детокс и отслабване, но и ядките, рибата, зеленчуците.
След мащабно проучване е установено, че хората, които приемат най-много антиоксиданти с храната си, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. В резултат на това изследване са определени следните профилактични дози антиоксиданти:
Витамин С: 100-250 мг на ден
Витамин Е: 30-80 мг на ден
Бета-каротин: 15 мг на ден.
Пушачите и диабетиците трябва да удвоят тези количества.
Когато тялото е в нормално състояние, то само контролира съдържанието на свободните радикали. Нормалната клетка сама си произвежда свободни радикали и антиоксиданти едновременно и този процес се управлява и се контролира от информация в ДНК. С други думи, задачата на всеки човек в тази насока е да предотврати вредата от свободните радикали, много преди тя да стане факт за организма.
Други вариант за контролиране на оксидативните процеси е употребата на продукти за локално приложение – серуми, кремове и други видове хидратиращи продукти. Тези препарати не само ще помогнат да се поправи голяма част от вредата, нанесена на клетките на кожата, но ще подпомогнат и естествените им възстановителни процеси. Всеки Антиоксидант има отредена различна роля. Например, тази на Витамин С е да спре верижната реакция на образуване на Свободни радикали още преди да е започнала (освен това стимулира и производството на Колаген): Витамин Е има свойство да разкъса тази реакция; Коензим Q10 помага за заздравяването на клетъчната мембрана, като я прави по-трудна за проникване и т.н.
Когато Антиоксидантите “си свършат работата”, т.е. когато стабилизират Свободния радикал, те изгубват свойството си да отдават електрон (т.е. тяхната ефективност се изчерпва), което изисква полагането на усилия от наша страна за подмяната на изчерпаните Антиоксиданти с нови. Консумирайте ежедневно богати на Антиоксиданти храни и търсете продукти за локално приложение като кремове и серуми, които съвкупно да се справят с оксидативния стрес, причинен от Свободните радикали на Вашата кожа.
Примери за активни Антиоксидантни съставки на козметичните продукти са:
Коензим Q10
Витамин А
Витамин Е
Витамин С
Алфа Липоева Киселина
Флавоноиди
Каротеноиди
Полифеноли
Използването на подхранващи кремове с антиоксидантно действие е оправдано, ако натоварването на естествените антиоксидантни системи на кожата рязко се увеличава. Например, на антиоксидантите в нашият организъм е особено трудно:
- при засилено ултравиолетово облъчване (например, на плажа);
- при стареенето на кожата, когато се наблюдава дисбаланс на собствените антиоксидантни системи;
- при стрес;
- при болезнени състояния, особено при възпалителните процеси.
В такива ситуации антиоксидантите, въведени в кожата отвън, се оказват добре дошли. Използването на антиоксиданти в средствата до и след слънчеви бани, в козметиката за остаряваща кожа и подхранващи композиции от тази гледна точка е напълно обосновано.
Освен това, антиоксидантите се въвеждат в козметиката, за да се предотврати окисляването на самото козметично средство. Това е особено важно, ако козметиката съдържа ненаситените мастни киселини, които лесно се окисляват.
Във всеки случай е за предпочитане да се използват кремове, в които се съдържат природни антиоксидантни композиции — растителни екстракти, богати на биофлавоноиди и витамин С, натурални масла, съдържащи витамин Е и каротиноиди.
Ще разкажем за свойствата на някои растения, които най-често се използват в козметиката като източник на антиоксиданти.
Източници на антиоксиданти
Черна черница, нар, боровинки, годжи бери— намалява възпалителната реакция, премахва раздразнения и сърбеж на кожата, укрепва съдовете, повишава техният тонус, намалява пропускливостта на капилярите, сродни на колаген и еластин, предпазва ги от увреждания на свободните радикали. Богати на витамин Е.
Червено грозде — в кожата и семките на червеното грозде е намерен силен антиоксидант ресвератрол, който по своята структура и биологично действие напомня женски полов хормон естрадиол. Екстракт от кожичката на грозде и гроздови семки по своето антиоксидантно действие превъзхожда витамин Е 5 пъти.
Гинко билоба — укрепва съдовете, намалява пропускливостта на капилярите, премахва възпалението, предпазва колагенът и еластинът от увреждания, повишава еластичността и стегнатостта на кожата, съдържа фитоестрогени, които усилват синтеза на колаген и повишават скоростта на обновяването на клетките на кожата.
Лавандула — ускорява обновяването на клетките на епидермиса, заздравява малките увреждания по кожата, има антиоксидантно и противовъзпалително действие.
Зелен чай и зелено кафе— потиска развитието на тумори, намалява възпалението и успокоява раздразнението по кожата, предпазва колагенът и еластинът от увреждания, укрепва стените на съдовете. Препоръчва се за лечението на раздразнената кожа, склонна към алергични реакции, както и за старееща кожа.
Розмарин — съдържа комплекс от природни антиоксиданти, в това число и много витамина С, танини, етерично масло. Има асептично действие. Повишава тонуса на кожата.
Биофлавоноидите са онези вещества, които придават цвят на плодовете и зеленчуците. Свързват се с жълтата, червената или синята пигментация при някои плодове, цветя и пр. Установено е, че екстрактът от семки от червено грозде, зеленият чай, розмаринът, кората на морски бор, растението гинко билоба и други проявяват по -мощно антиоксидантно действие от класическите хранителни вещества като витамин С, Е и бета –каротин.
ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ КРЕМОВЕТЕ И КОЗМЕТИКАТА, КОИТО СЪДЪРЖАТ АНТИОКСИДАНТИ?
Антоксидантите, извлечени от плодове и други хранителни продукти, могат да намалят негативните кожни промени, причинени от слънцето и замърсяването на околната среда. Както растенията произвеждат каротеноиди, за да абсорбират вредните слънчеви лъчи, така и човек си ги набавя чрез храната и козметиката, за да се предпазва от опасните въздействия. Антиоксидантите, приети чрез храната, могат да изпълняват особено важна роля при защита на новообразуваната кожа. Защитата на кожата трябва да се осъществява както отвън, така и отвътре. Ето защо едновременният прием на антиоксиданти от храната, прилагането на антиоксидантни кремове и активния начин на живот е перфектната комбинация.
ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА КАТО СИЛНИ АНТИОКСИДАНТИ
Лечебните и пречистващи свойства на етеричните масла са познати от хилядолетия. В Библията тези ценни масла се споменават над 180 пъти. Те са ценени високо от древните лекари и лечители и днес също се използват в ароматерапията, както и за локално и вътрешно приложение. Някои съвременни изследвания обаче разкриват и неподозираните лечебни свойства на етеричните масла.
Етеричните масла се извличат от различни части на растенията, като цвят, листа, дървесина, кора, корени, семена, най-честно чрез процес на парна дестилация и са мощни антиоксиданти в концентриран вид.
Витамин С – подобрява еластичността на съдовете; – стимулира синтеза на колаген; – възпрепятства появата на ракови образувания, регенерира кожата; – активизира микроциркулацията на кръвта; – осигурява фотозащита, избелва; – предотвратява бързото стареене на клетките; – укрепва тъканите, придава еластичност на кожата и косата, има противовъзпалително и противоалергично действие; – повишава имунитета;
Витамин Е – предпазва липидите на кутикулата и колагеновите влакна от окисляване и разрушаване, като по този начин съхранява еластичността на кожата; – защитава от преждевременното стареене, причина за което са вредните въздействия на околната среда; – има овлажняващо действие и придава еластичност на епидермиса; – съхранява естествената влага, подхранва, заглажда бръчките, защитава от UV лъчите;
Витамин А (ретинол) – подпомага регенерацията на епидермиса; – намалява увеличението на външния му слой, т. е. намалявапрекомерното вроговяване; – беленето на кожата и нейната грапавост; – стимулира деленето на клетките на дермата; – защитава от пагубното въздействие на свободните радикали; – намалява пигментацията на кожата.
И запомнете: Много е важно да се помни, че антиоксидантите работят добре само тогава, когато работят в група, подкрепяйки се взаимно! Комбинацията от прием на антиоксиданти под всякаква форма ще подсили имунната система и ще се погрижи за външният ви вид!