Магданозът е не само прекрасна и ароматна подправка, но има и множество полезни и лечебни свойства. Той помага да бъдат лекувани редица заболявания. Понастоящем подправката има своето трайно място в кулинарията, но в древните времена е използвана повече в областта на народната медицина. За лечение се използва всичко от растението – листата, стволът и коренът му, включително и семената. От тях може да се приготви превъзходно и здравословно етерично масло.
Здравословни ползи
Зелените листа на магданоза са богати на витамин С , който спомага за усвояването на желязо от организма. В листата на магданоза има много витамини – витамините В1, В2, РР, А, а също така каротин и фолиева киселина. Магданозът съдържа пектинови вещества , флавоноиди и фитонциди, магнезий, калций, фосфор и калий.Следва да се отбележи, че в листата му има също ценни етерични масла и биофлаваноиди. Наскоро в него бе открита и фолиева киселина, която поддържа кръвоносните съдове на човека в добро състояние.
Освен това в него се откриват много минерали и микроелементи, необходими за осигуряването на нормалния метаболизъм на организма.
Хлорофилът, който е в основата на фотосинтезата, поддържаща жизнените процеси при растенията, е много ценен за човешкия организъм, тъй като е главният фактор за производството на хемоглобин – най-важната съставка в червените кръвни телца на човека. И тъй като в магданоза той е в голямо количество, неговата консумация е много полезна при лечение на малокръвие, т.е. анемия.
Сокът от магданоз е едва ли не най-мощното оздравително средство. Той оказва положително влияние върху кислородния обмен и осигурява нормалното функциониране на мозъка, надбъбречната и щитовидната жлеза.В частност летливите масла в ароматната подправка я превръщат в протективна за организма храна, имаща способността да неутрализира някои видове канцерогени, като например бензопирени, които са част от цигарения дим и пушека от скарите с дървени въглища.
Народната медицина го използва в качеството му на диуретично и спазмолитично средство. Приемането на магданоз под формата на сок, отвара или настойка подобрява състоянието при различни заболявания на отделителната система. Фармакологично проучване показва, че апиолът е вещество, способно да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и пикочния мехур, и да подобрява процесите на кръвообращение в тези органи.
Освен това растението има свойството да извежда от организма излишните мазнини, да противодейства на различни възпаления, ефективно е и при болка, треска, гастрит, язва.Магданозът е апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката средство.
Помага на организма да се справи със сърдечни заболявания, бъбречно-каменна болест, полезен е при простатит, воднянка, колит и при хипотонично маточно кръвотечение.
Магданозът избелва зъбите и е чудесно средство за укрепване на венците. Коренът му пък премахва неприятната миризма в устата.
Хранителен състав на магданоза
Плодчетата на магданоза съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин и фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин. За миристицинът е известно, че е токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. От друга страна той е и средство, активно борещо се с процесите на образуване на тумори.
Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С и 8.26 мг% каротен, желязо и фолати.
Съставът корените е следният: 88% вода, 3% въглехидрати, 3.1% белтъчини, 1.5% минерални соли, малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди – апигенин, апиин, крисоериол, лутеолин, фурокумарини и полиацетилени.
Магданозът е от храните, съдържащи оксилати. В случай на продължителна и обилна консумация, когато количеството на оксалатите в организма се повиши, може да се стигне до редица здравословни проблеми. Препоръчително е хора, страдащи от заболявания на отделителната система и черния дроб, да избягват консумирането на зеленчука или да го правят рядко и в малки количества.
Магданозът се отличава с богато съдържание на фолиева киселина, която е важна за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система в частта на дез%LS